Сензационен бестселър на „Милениум“! Авторката Линда Иванова: Никоя от великите сили не се е стремила към Първа световна война

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Линда Иванова е родена през 1995 г., завършва „История“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ със специализация в областта на „Нова и съвременна история“. През 2019 г. става част от магистърска програма „Кризи, конфликти и дипломация в световната политика“. Две години по-късно успешно защитава магистърска теза на тема „Парижкият мир от 1763 г. Преговори, конфликти на интереси, обществено мнение“.

Линда Иванова е автор на премиерната книга с логото на „Милениум“ – „Първата световна война. Обзорно изследване“. Томът анализира конфликта от 1914-1918 г., който предизвиква революционен поврат в принципите на междудържавните отношения. Авторката подробно изследва факторите, предизвикали войната, бойните действия, материалните поражения и мащаба на конфликта, като създава едно изчерпателно и задълбочено проучване.

- Г-жо Иванова, как се зароди вашият интерес към историята?

- Винаги съм изпитвала очарование към отминалите векове и вярвам, че историята е от основна значимост за човечеството. Единствено чрез внимателното проучване на миналото може да разберем напълно обществото, в което живеем, сегашните конфликти и трудности, както и да усетим по-пълноценно постепенните процеси на промяната, които се случват около нас.

- Известно е, че Първата световна война е конфликт, който се развива в колосални, съвършено непознати за времето си мащаби. Кои според вас са основните фактори, които го правят възможен?

- Колосалният мащаб на тази война безспорно е захранен от процесите на индустриализация и модернизация. Отвъд това всички военни конфликти са се пораждали, защото участващите страни са били готови да рискуват или предизвикат война. В случая с Първата световна според мен става въпрос за зле изигран блъф, тъй като нито една от държавите не се е стремила да предизвика световна война. Австро-Унгария се е ориентирала към локален конфликт на Балканите, като стремежите ѝ са подкрепени от Германия. Русия пък разчита, че ще възпре Централните сили, като демонстрира твърда позиция. Френско-германският антагонизъм също оказва своето влияние, а малката Белгия е поставена в незавидната позиция на буфер. Великобритания апелира срещу нарушаването на белгийския неутралитет, но остава нечута. Включването на последната променя границите на войната и от европейска тя прераства в световна. По този начин въпреки факта, че никой не цели пряко започването на военен конфликт, той се оказва неизбежен.

- Можете ли да отличите определени събития или личности, които изиграват решителна роля за изхода на войната?

- Първата световна война се превръща в театър с множество сцени на конфликта. Решителни за хода на конфликта се оказват нововъведенията във военното дело. Първото използване на химическо оръжие – хлоров газ, се случва в битката за гр. Ипър, а първите танкове са тествани на бойното поле в битката за р. Сома. Германските подводници променят контекста на военноморските сражения. Революцията в авиацията превръща въздушното пространство в ново поле за схватки. Доказва се значимостта на военновъздушното разузнаване. В края на войната е осъществено първото изстрелване и кацане на колесни самолети от самолетоносач.

Определящо за изхода на Първата световна война е решението на Удроу Уилсън да апелира към американския Конгрес за навлизането на САЩ в конфликта. Следващото критично развитие идва от германското главнокомандване, което решава да изпрати Владимир Илич Ленин в Русия с надеждата да пламне революция.

Други фактори от изключително значение са: неспособността на Австро-Унгария да продължи да финансира войната, както и слабостта на Османската империя.

- В книгата обръщате внимание и на обществения живот в ангажираните държави през военновременните години. Бихте ли споделили нещо с нас по темата?

- Много учени застават зад тезата, че именно активизацията на женското население вследствие на Първата световна война дава начален тласък на еманципацията на жените. Безспорно в годините непосредствено след нея повечето държави дават избирателни права на гражданите от женски пол. Тенденцията към либерализация се засилва все повече с продължаването на века.

Отвъд това глобалният конфликт носи със себе си масов глад и недоимък, особено за градското население в Европа. Зимата на 1917 г. остава в германската история като „зимата на ряпата“, кръстена на единствения зеленчук, който присъства в изобилие. В края на войната единична опашка за хляб във Виена наброява 25 хиляди души.

- Какъв свят оставя след себе си Първата световна война?

- Разединен. Всяка държава се старае да разреши следвоенните проблеми самостоятелно, като някои се справят по-успешно от други. Дори в лагера на победителите няма съгласие и единомислие. „14-те точки за мир“ на Удроу Уилсън се оказват романтичен идеал, който няма връзка с реалността. Загубилата Германия е опозорена, но достатъчно силна, за да търси реванш. Разединението води до засилването на националистическите движения, които носят със себе си семето на бъдещата война.

Книгите на издателство „Милениум“ може да поръчате на тел.: 02/879 40 06 (в делничните дни, от 9 до 16 ч.), на e-mail: [email protected] или на сайта www.milleniumbg.eu. При заявка през сайта ползвате 10% отстъпка от цената. Може да откриете заглавията в книжарската мрежа, както и на столичните адреси – бул. „Княгиня Мария Луиза“ №92 и във фирмената книжарница „Милениум“ на адрес ул. „Цар Шишман“ №18.